21. А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това.
22. Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба
23. и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив.
24. Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“
25. Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците.
26. Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“
27. И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.
28. Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си.
29. Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях.
30. А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде.
31. Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях.
32. И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“
33. В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях.
34. Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон.
35. А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.
36. Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“
37. Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух.
38. Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви?