17. А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“
18. Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“
19. И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ,
20. как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха.
21. А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това.
22. Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба
23. и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив.
24. Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“
25. Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците.
26. Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“
27. И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.
28. Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си.
29. Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях.