12. Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото.
13. В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.
14. Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило.
15. И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях.
16. Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят.
17. А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“
18. Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“
19. И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ,
20. как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха.
21. А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това.
22. Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба
23. и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив.
24. Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“