Лука 24:11-20 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

11. но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха.

12. Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото.

13. В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.

14. Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило.

15. И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях.

16. Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят.

17. А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“

18. Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“

19. И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ,

20. как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха.

Лука 24