33. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия отляво.
34. Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му.
35. Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“
36. И войниците Му се подиграваха, като идваха до него, поднасяха Му оцет и
37. казваха: „Ако Ти си Царят на юдеите, спаси Себе Си.“
38. А над Него имаше надпис с гръцки, латински и еврейски букви: „Този е Царят на юдеите“.
39. Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“
40. А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото!
41. Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“