27. Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
28. А Иисус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си.
29. Понеже наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!“
30. Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас!“, и на хълмовете: „Затрупайте ни!“
31. Защото, ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?“
32. Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него.
33. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия отляво.
34. Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му.
35. Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“
36. И войниците Му се подиграваха, като идваха до него, поднасяха Му оцет и
37. казваха: „Ако Ти си Царят на юдеите, спаси Себе Си.“
38. А над Него имаше надпис с гръцки, латински и еврейски букви: „Този е Царят на юдеите“.