41. И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите:
42. „Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“
43. И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше.
44. Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
45. Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга.
46. И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“
47. Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“
48. А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“
49. Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“