36. Тук беше и Анна – пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си
37. и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.
38. В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим.
39. Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет.
40. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.
41. Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празника Пасха.
42. И когато Той стана на дванадесет години, те отидоха на празника в Йерусалим, както беше обичаят.
43. Когато изминаха дните на празника и тръгнаха да се завръщат, малкият Иисус остана в Йерусалим, но Йосиф и майка Му не забелязаха това.
44. Понеже мислеха, че Той върви заедно с техните спътници, те изминаха един ден път, като Го търсеха между роднини и познати.
45. И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим, за да го търсят.
46. След три дни Го намериха в храма да седи сред учителите, да ги слуша и да им задава въпроси.
47. Всички, които Го слушаха, се чудеха на разума и на отговорите Му.
48. Родителите Му, щом Го видяха, се смаяха и майка Му рече: „Сине, защо ни направи така? Ето баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим!“
49. Иисус им отвърна: „Защо сте Ме търсили? Не знаете ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“
50. Но те не разбраха думите, които им каза.