2. като рече: „В един град имаше съдия, който нито от Бога се боеше, нито от човек се срамуваше.
3. В същия град имаше една вдовица. Тя все идваше при него и казваше: „Защити ме от моя противник!“
4. Той дълго време не искаше, но после си рече: „Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам,
5. понеже тази вдовица ми досажда, ще я защитя. Иначе постоянно ще идва да ме безпокои“.“
6. Тогава Господ рече: „Чуйте какво казва този неправеден съдия!
7. А нима Бог ще се забави да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем?
8. Казвам ви, ще ги защити много скоро! Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?“
9. На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
10. „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар.
11. Фарисеят застана и се молеше така в себе си: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар,
12. постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.“
13. А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“
14. Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“
15. Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха.
16. Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство.
17. Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“
18. Някакъв началник Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“
19. Иисус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
20. Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, почитай баща си и майка си.“