12. Когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет прокажени. Те се спряха отдалеч
13. и с висок глас извикаха: „Иисусе, Учителю, смили се над нас!“
14. Той ги видя и им рече: „Идете, покажете се на свещениците!“ И докато отиваха, те се очистиха от проказата.
15. Един от тях, като видя, че е изцелен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
16. и падна по лице пред нозете Му, като Му благодареше. А той беше самарянин.
17. Тогава Иисус рече: „Нали десетимата се очистиха? А къде са останалите деветима?
18. Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат слава на Бога, освен този другородец.“
19. И му рече: „Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.“
20. Попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус им отговори: „Божието царство няма да дойде така, че да бъде забелязано по външни знаци,
21. нито ще рекат: „Ето тук е, или пък там.“ Защото, ето Божието царство е вътре у вас.“
22. Тогава каза на учениците Си: „Ще дойде време, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина човешки, но няма да видите.
23. И ще ви кажат: „Ето тук е или там е!“ Но вие не ходете след тях и не Го търсете!
24. Защото, както светкавицата блясва от единия до другия край на небето, тъй ще бъде и Синът човешки в Своя ден.
25. Но преди това Той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение.
26. И както беше в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Сина човешки:
27. ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до онзи ден, в който Ной влезе в ковчега. Тогава дойде потопът и погуби всички.
28. Или както беше в дните на Лот: ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, садяха и строяха.
29. Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички.