21. и беше доволен да утоли глада си с трохите, които падаха от трапезата на богаташа. Дори и кучета идваха и ближеха струпеите му.
22. Случи се тъй, че сиромахът умря и ангелите го занесоха при Авраам. Умря и богаташът и го прибраха.
23. И в ада, като беше в мъки, той вдигна очи и видя отдалеч Авраам и до него Лазар.
24. Тогава извика: „Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък.“
25. Но Авраам рече: „Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар – злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26. И освен това между нас и вас зее голяма пропаст, за да не могат тези, които искат, да преминат оттук при вас, нито пък оттам при нас“.
27. А той рече: „Моля ти се тогава, отче, изпрати го в бащината ми къща.
28. Понеже имам петима братя, нека ги предупреди, та да не дойдат и те в това място на мъката.“