13. Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи.
14. И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“
15. Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“
16. А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина.
17. И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: „Елате, понеже всичко е вече готово.“
18. И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: „Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!“
19. Другият рече: „Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!“
20. Третият рече: „Ожених се и затова не мога да дойда.“
21. Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: „Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.“
22. Слугата се върна и рече: „Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.“
23. Тогава господарят рече на слугата си: „Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
24. Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми“.“
25. С Него тръгна множество народ. Иисус се обърна и му рече:
26. „Ако някой идва при Мене и не се откъсне от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик.
27. Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28. Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, няма да седне първо да пресметне разноските, дали ще му стигнат средствата, за да я доизкара?
29. Иначе, ако положи основите и не я довърши, всички, които гледат, ще започнат да му се присмиват