2. Иисус им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци пострадаха така, защото бяха по-грешни от всички други в Галилея?
3. Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.
4. Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим?
5. Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“
6. Тогава им каза тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери.
7. И рече на лозаря: „Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?“
8. Но той му отговори: „Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя.
9. И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш“.“
10. Една събота Иисус поучаваше в една синагога.
11. Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи.
12. Като я видя, Иисус я повика и ѝ рече: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“
13. И като положи ръцете Си върху нея, тя веднага се изправи и славеше Бога.
14. Тогава началникът на синагогата, негодувайки, че Иисус я изцели в събота, рече на народа: „Шест дни има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден!“
15. Господ му отговори: „Лицемери, нима всеки от вас не отвързва вола или магарето си от яслите в събота и не го води да го пои?
16. А тази жена, потомка на Авраам, която Сатана е сковал вече осемнадесет години, не трябваше ли да се освободи от оковите си в съботен ден?“
17. И докато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам. А целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
18. Иисус каза още: „На какво е подобно Божието царство и на какво да го оприлича?