16. Тогава им каза притча: „Нивата на един богат човек даде обилен плод.
17. И той си мислеше: „Какво да сторя? Няма къде да събера зърното си.“
18. И си каза: „Ето какво ще направя – ще съборя складовете си и ще съградя по-големи. Там ще събера всичките си храни и благата си.
19. И ще си река – ето сега ти имаш много блага, които ще стигнат за много години: почивай, яж, пий и се весели!“
20. Но Бог му рече: „Безумецо, нощес ще ти поискат душата, тогава на кого ще остане това, което си приготвил?“
21. Тъй става с онзи, който събира имане за себе си, а не богатее пред Бога.“
22. И рече отново на учениците Си: „Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете, ни за тялото си, какво да облечете.
23. Та нали животът е по-ценен от храната и тялото – от облеклото?
24. Погледнете враните, че нито сеят, нито жънат. Те нямат ни плевник, ни склад, но Бог ги храни. А колко по-ценни сте вие от птиците!
25. И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът?
26. Ако пък не можете да направите нещо толкова малко, защо се безпокоите за останалото?
27. Погледнете криновете как растат: не се трудят, нито предат; и все пак, казвам ви, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал тъй, както всеки един от тях.
28. И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, то колко повече ще облече вас, маловерци!