Лука 11:1-9 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

1. Веднъж Иисус се молеше на едно място. Когато свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.“

2. А Той им отвърна: „Когато се молите, казвайте: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята,

3. насъщния ни хляб давай ни всеки ден,

4. и прости на нас греховете ни, защото и ние сами прощаваме на всеки наш длъжник и не ни подлагай на изкушение, но ни избави от лукавия“.“

5. След това им каза: „Да речем, че някой от вас има приятел и отива при него посреднощ, и му казва: „Приятелю, дай ми назаем три хляба,

6. защото един приятел ми дойде от път и нямам какво да му сложа.“

7. А онзи отвътре му отговаря: „Не ме безпокой, вратата е вече заключена, а децата ми са с мене в леглото, не мога да стана и да ти дам“.

8. Но Аз ви казвам: дори той и да не стане, за да му даде, понеже му е приятел, все пак заради неговата настойчивост ще стане и ще му даде, колкото иска.

9. Затова ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;

Лука 11