20. Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“
21. В същия час Иисус се зарадва духом и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“
22. И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“
23. И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате.
24. Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“
25. И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“
26. А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“
27. Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“
28. Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“
29. Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“
30. Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
31. Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина.
32. Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина.