Лука 1:53-73 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

53. гладни изпълни с блага,а богати отпрати без нищо;

54. взе под закрила Израил, Своя слуга,като си спомни милостта,

55. която бе обещал на нашите прадеди –на Авраам и потомците му за вечни времена.“

56. И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.

57. А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син.

58. Съседите и роднините ѝ чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея.

59. На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.

60. Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“

61. Тогава ѝ казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“

62. И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат.

63. Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха.

64. И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога.

65. Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало.

66. Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него.

67. И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи:

68. „Благословен е Господ, Бог на Израил,задето посети и извърши изкупление на Своя народ.

69. Той издигна за нас рог на спасениев рода на Своя слуга Давид,

70. както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци:

71. спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят,

72. като прояви Своята милост към прадедите нии си спомни Своя свят завет –

73. клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец,

Лука 1