47. и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител,
48. задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиняи ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото
49. Всесилният стори за мене велико нещо;името Му е свято
50. и Неговата милост е от род в родза всички, които с боязън Го почитат.
51. Той вдигна силната Си ръка,разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,
52. свали властници от престолаи въздигна унизени;
53. гладни изпълни с блага,а богати отпрати без нищо;
54. взе под закрила Израил, Своя слуга,като си спомни милостта,
55. която бе обещал на нашите прадеди –на Авраам и потомците му за вечни времена.“
56. И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.
57. А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син.
58. Съседите и роднините ѝ чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея.
59. На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.
60. Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“
61. Тогава ѝ казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“
62. И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат.
63. Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха.
64. И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога.
65. Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало.