20. Всичко, което се допре до месото на приноса, ще е свято; и ако дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място.
21. Глиненият съд, в който то се е варило, да бъде строшен; но ако се е варило в меден съд, той трябва да се изчисти и да се измие с вода.
22. Всеки мъж от свещенически род може да яде от него. Това е велика светиня.
23. А всяка жертва за грях, кръв от която се внася в скинията на събранието за очистване, не бива да се яде; тя трябва да се изгаря на огъня“.“