12. Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не ги послуша, както Господ беше предсказал на Мойсей.
13. Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано, застани пред фараона и му кажи: „Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;
14. защото този път Аз ще отправя всички Свои наказания над тебе, над твоите служители и над твоя народ, за да разбереш, че няма подобен на Мене в цялата земя;
15. понеже простра ли сега ръка, ще накажа тебе и твоя народ с мор и ти ще бъдеш унищожен на земята.
16. Но Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цялата земя.
17. Но ако ти продължаваш да възпираш Моя народ и да не го пускаш,
18. ето Аз ще изпратя утре по това време твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основаването му досега.
19. Затова прати да приберат на сигурно място стадата си и всичко, което имаш по полето: защото град ще падне върху всички жители и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани по къщите, и те ще измрат“.“
20. Онези служители на фараона, които се уплашиха от словото на Господа, прибраха слугите си и стадата си на сигурно място в къщите.
21. А който от тях не взе присърце словото на Господа, той остави слугите си и стадата си на полето.