14. Тогава Господ отмени тежката беда, която каза, че ще причини на Своя народ.
15. След това Мойсей тръгна и слезе от планината. В ръцете си държеше двете скрижали на свидетелството, начертани от двете страни с писмена: и на едната, и на другата страна бе писано.
16. Скрижалите бяха Божие дело и написаното, начертано на тях, беше Божие писмо.
17. Когато Иисус Навин чу гласовете на народа, който викаше силно, каза на Мойсей: „Това са бойни викове в лагера.“
18. Мойсей обаче отговори: „Това не са победни викове, нито рев поради поражение. Аз чувам звуци на хора, които пеят.“
19. Щом Мойсей наближи до лагера и видя телето и хората, пламна от гняв и хвърли скрижалите от ръцете си и ги строши в подножието на планината.
20. После взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, стри го на прах, разпръсна го по водата и даде на израилтяните да пият от нея.
21. Затова Мойсей каза на Аарон: „Какво ти е направил този народ, че си го въвел в голям грях?“
22. В отговор Аарон каза: „Не се гневи, господарю мой! Ти сам знаеш колко зъл е този народ.
23. Те ми казаха: „Направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем какво стана с Мойсей, с този човек, който ни изведе от Египет.“
24. А аз им отговорих: „Който има злато, нека го представи.“ Те ми го дадоха. Аз го хвърлих в огъня. Така се получи това теле.“