8. Господ направи упорито сърцето на фараона, царя на Египет, и той се втурна след израилтяните; а израилтяните се движеха смело.
9. След тях се впуснаха египтяните – всички коне с колесниците на фараона, конниците и войската му. Настигнаха ги, установени на лагер край морето, при Пи-Хахирот, пред Ваал-Цефон.
10. Когато фараонът наближи, израилтяните видяха, че египтяните идват след тях. Израилтяните много се уплашиха и завикаха високо към Господа.
11. Те казаха на Мойсей: „В Египет нямаше ли гробове, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво направи с нас, защо ни изведе от Египет?
12. Нали бяхме ти казали същото в Египет: „Остави ни! Нека работим за египтяните. Защото по-добре е да работим за египтяните, отколкото да умрем в пустинята.“
13. Но Мойсей отговори на народа: „Не се бойте! Почакайте и ще видите как Господ днес ще ви спаси. Египтяните, които сега виждате, вече няма да ги видите за вечни времена.
14. Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.“
15. Господ каза на Мойсей: „Какъв е този вик към Мене? Кажи на израилтяните да продължават да вървят.