19. Седем дена не трябва да има квасно тесто в къщите ви, защото този, който яде квасно, ще бъде премахнат от израилската общност – бил той чужденец или местен жител.
20. Нищо квасно да не ядете: където и да живеете, яжте безквасни хлябове“.“
21. Тогава Мойсей свика всички старейшини и им каза: „Изберете и си вземете агнета според семействата си и заколете пасхалната жертва.
22. След това вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, която ще съберете в съд, и помажете горния праг и двата стълба на вратата с кръвта, която е в съда; и никой от вас да не излиза от вратата на дома си до сутринта.
23. Защото ще мине Господ да наказва със смърт Египет. Като види кръвта на горния праг и на двата стълба, Господ ще отмине вратата и няма да остави поразителя да влезе в къщите ви да опустошава.
24. Спазвайте това като закон за себе си и за потомците си за вечни времена.
25. Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, спазвайте този обряд.
26. А когато вашите потомци попитат: „Какво означава този обряд?“,
27. отговорете: „Това е пасхална жертва, посветена на Господа, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато погубваше египтяни, а нашите къщи избави“.“ Тогава народът се наведе и се поклони.
28. Тогава израилтяните отидоха и извършиха всичко това. Както Господ заповяда на Мойсей и Аарон, така те и постъпиха.
29. Около среднощ Господ погуби всички първородни в египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, както и всичко първородно от добитъка.
30. Фараонът стана през нощта заедно с всичките си служители и цял Египет. Разнесе се силен плач из Египет, защото нямаше къща без мъртвец.
31. Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон през нощта и нареди: „Станете, излезте изсред народа ми както вие, така и израилтяните, и отидете, за да извършите служба на Господа, както поискахте.
32. Вземете също и дребния и едрия си добитък, както поискахте; идете и се помолете за мене за благословение.“
33. Също и египтяните принуждаваха народа, за да го отпратят по-скоро от земята си, защото казваха: „Иначе всички ще измрем.“
34. Тогава народът вдигна тестото си, преди да втаса; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на раменете си.
35. Израилтяните постъпиха, както Мойсей беше наредил, и поискаха от египтяните сребърни и златни изделия и дрехи.
36. А Господ подбуди сред египтяните милост към народа и те му даваха, така че той ограби египтяните.
37. След това израилтяните потеглиха от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди мъже, които вървяха пеша, освен децата.
38. С тях излязоха също и много хора от различни племена, както и твърде голямо стадо от дребен и едър добитък.