4. Ти откликваше на всеки, който се радва и който действа справедливо – в Твоите пътища ще си спомнят за Тебе. Но Ти се разгневи, защото ние непрестанно грешим. Как ще бъдем спасени?
5. И всички ние станахме като нечистите и всяка наша правда – като изцапана дреха; и всички ние увехнахме като лист и нашите злодеяния ни отнасят като вятър.
6. И няма кой да призовава Твоето име – откъснахме се, вместо здраво да се държим за Тебе, затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да изгубим надежда чрез силата на престъпленията ни.
7. Но сега, Господи, Ти си наш Отец, ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всички ние сме дело на Твоите ръце.
8. Господи, не се гневи силно, не помни постоянно злодеянията. Ето все пак погледни: всички ние сме Твой народ.
9. Твоите святи градове станаха пустиня, Сион се превърна в пустиня, Йерусалим е опустошен.
10. Нашият свят и великолепен дом, където нашите предци Те прославиха, е изгорен с огън и всичките ни съкровища са опустошени.
11. Ще се въздържиш ли след всичко това, Господи? Много ли ще мълчиш и ще ни унижаваш?