9. Затова справедливостта е далече от нас и правдата не ни достига, чакаме светлина, а, ето – тъмнина. Ходим в мрак вместо в дневна светлина.
10. Опипваме стената като слепци и ходим пипнешком като без очи, препъваме се по пладне като по здрач, между здравите сме като мъртви.
11. Всички ръмжим като мечки и гукаме също като гълъби, надяваме се на справедливост, но за нас няма спасение, то е далече.
12. Защото нашите прегрешения пред Тебе са много и греховете ни свидетелстват против нас; защото нашите прегрешения са с нас и си ги знаем.
13. Отделихме се и се отрекохме от Господа, отстъпихме от нашия Бог, говорихме за потисничество и отричане, зачевахме и бълвахме от сърцата си лъжливи думи.
14. Справедливостта беше изтласкана назад, а правдата остана надалече, защото истината падна на площада, а законността не можа да влезе.