1. Ще запея за своя възлюбен, песен за лозето на своя възлюбен. Моят възлюбен имаше лозе на плодородната височина.
2. Той го огради, очисти го от камъни и засади в него отбрани лози. Тогава съгради кула посред него. И очакваше то да роди сладко грозде, но то роди кисело.
3. „А сега, жители йерусалимски и мъже от племето на Юда, отсъдете между Мене и Моето лозе!
4. Какво трябваше да сторя за Своето лозе и не го направих? Защо, когато очаквах да роди сладко грозде, то роди кисело?
5. А сега ще ви известя какво ще направя Аз със Своето лозе: ще премахна оградата му и то ще бъде повреждано; ще съборя стената му и то ще бъде тъпкано.
6. И ще го оставя да запустее: няма да бъде рязано, няма да бъде копано и ще обрасне с тръни и бодили. И ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него.“
7. Защото лозе на Господ Вседържител са потомците на Израил, а мъжете на Юдея са насаждение за радост. И Той очакваше правосъдие, но ето – насилие в него, очакваше справедливост, но ето – в него има писъци.
8. Горко на онези, които прибавят къща към къщата, присъединяват нива към нивата, докато не остане повече място, като че ли вие единствени обитавате земята.
9. Господ Вседържител каза в ушите ми: „Наистина, тези множество къщи ще опустеят. Големи и хубави са те, но няма да имат обитател.