Исаия 47 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Оплакване на Вавилон

1. Слез и седни в праха ти, девице, дъще Вавилонска! Седни на земята без престол, дъще Халдейска! Не, повече няма да те наричат изнежена и изтънчена.

2. Вземи ръчната мелница и мели брашното! Свали булото си, запретни полите си, разголи краката си, премини реките.

3. Твоят срам ще се открие, ще се разкрие също и твоят позор. Ще раздавам възмездие и никого няма да пощадя.

4. Името на Нашия Изкупител е Господ Вседържител – Той, Всесветият на Израил, говори:

5. „Седни, мълчи и се скрий в тъмнината, дъще Халдейска, защото вече няма да те наричат господарка на царствата.

6. Аз се разгневих на Своя народ, унизих Своето наследство и ги предадох в твоите ръце. Но ти не оказа милост към тях, като и на стареца налагаше най-тежкото си иго.

7. Ти си мислеше: „Вечно ще бъда господарка.“ Ето защо не обръщаше внимание на всичко това, не помисляше какъв ще бъде краят.

8. Но сега изслушай това ти, сладострастнице, която живееш в сигурност, която мислиш за себе си: „Аз съм единствена и освен мене няма друга; няма да стоя вдовица, нито ще бъда без деца.“

9. Но внезапно в един ден ще те сполетят и двете – загубата на децата и овдовяването; в пълна мярка ще те сполетят те въпреки многото ти вълшебства и голямата сила на магиите ти.

10. Защото ти се надяваше на злодейството си и си мислеше: „Никой не ме вижда.“ Твоята мъдрост и твоето знание те увлякоха и ти си мислеше: „Аз съм единствена и освен мене няма друга.“

11. Ще те сполети нещастие и няма да го отблъснеш с вълшебства; ще те връхлети беда, която няма да можеш да избегнеш; внезапно ще те сполети гибел, за която не можеш и да си помислиш.

12. Прави си своите магии и многото си вълшебства, с които се занимаваш от младини: може би ще си помогнеш, може би ще устоиш.

13. Ти си уморена от многото си съветници; нека сега да станат и да те спасят онези, които гадаят по небето, звездобройците и прорицателите по новолуния, за да кажат какво ти предстои.

14. Ето те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън да поседи пред него.

15. Такива са станали твоите гадатели, за които си се трудила, с които си търгувала от младостта си. Ще се разбягат всеки по своя път; няма кой да те спаси.“