13. Къде са царете на Хамат и Ариад, къде е царят на град Сефарваим, Ена и Ива?“
14. Езекия взе писмото от ръцете на пратениците и го прочете. Изкачи се в Божия дом и го разтвори пред Господа.
15. И Езекия се помоли на Господа, казвайки:
16. „Господи Вседържителю, Боже Израилев, Който седиш на херувими. Ти едничък си Бог на всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.
17. Господи, наклони ухото Си и чуй! Отвори очите Си и виж, Господи! Чуй всички думи на Сенахерим, които той изпрати, за да похули живия Бог.
18. Наистина, Господи, асирийските царе унищожиха всички народи и опустошиха земите им,
19. и изгориха техните богове, защото те не бяха богове, а дело на човешка ръка, дърво и камък. Затова ги и унищожиха.
20. А сега, Господи, Боже наш, спаси ни от ръката му, за да разберат всички земни царства, че Ти единствен си Господ.“
21. Тогава Исаия, Амоцовият син, изпрати да кажат на Езекия: „Това каза Господ, Бог Израилев: Чух молитвата ти срещу асирийския цар Сенахерим.“
22. Ето това са думите, които Господ каза за него: „Ще те презре и ще ти се присмее девицата, Сионовата дъщеря. Дъщерята Йерусалимска ще ти се закани.