12. Ах, шум от много народи бучи, както бушува море. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води.
13. Реват народите, както реват буйни води; но Той ги заплаши – и те побягнаха далеч, и бидоха разгонени като плява по планини от вятър и като прах от вихър.
14. По вечерно време настъпва ужас! Но преди утрото го няма. Това е участта на тези, които ни плячкосват, съдбата на онези, които ни разграбват.