4. Уви, народе грешни, народ, натоварен с вина, зло потомство, синове покварени! Изоставихте, отхвърлихте Светия на Израил, отвърнахте се назад.
5. Защо трябва още да ви бият вас, които все още сте отстъпници? Цялата глава е в рани и цялото сърце е сломено.
6. От главата до петите няма здраво място по тялото ви: рани, синини и пресни рани – непочистени, непревързани и ненамазани със зехтин.
7. Земята ви е опустошена, градовете ви са изгорени с огън; чужденци погубват пред вашите очи земята ви и става пустош, както е след разоряване от чужденци.
8. Изоставена е дъщерята на Сион като колиба в лозе, като заслон в градина с краставици, като обсаден град.“
9. Ако Господ Вседържител не беше оставил от нас един малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.
10. Чуйте словото на Господа, управители на Содом! Слушай поучението на нашия Бог, народе на Гомора!
11. „За какво са Ми многото Ви жертви – казва Господ – преситен съм с всеизгаряния от овни и с тлъстина от угоени телета. И кръв от телета, агнета и овни не желая.
12. Кой изисква от вас да тъпчете дворовете Ми, когато идвате да се явите пред Мене?
13. Не принасяйте напразни дарове. Кадилната жертва е отвратителна за Мене. Не понасям празнуване на новолуния, съботи и празнични събрания.
14. Мразя вашите новомесечия и празниците ви. Те са товар за Мене, уморен съм да ги понасям.