1. Видение на Исаия, син на Амоц, което видя за Юдея и Йерусалим в дните на юдейските царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия:
2. Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: „Отгледах и издигнах синове, а те се разбунтуваха против Мене.
3. Волът познава своя притежател и магарето – яслата на своя господар, но Израил не Ме познава, народът не Ме разбира.
4. Уви, народе грешни, народ, натоварен с вина, зло потомство, синове покварени! Изоставихте, отхвърлихте Светия на Израил, отвърнахте се назад.
5. Защо трябва още да ви бият вас, които все още сте отстъпници? Цялата глава е в рани и цялото сърце е сломено.
6. От главата до петите няма здраво място по тялото ви: рани, синини и пресни рани – непочистени, непревързани и ненамазани със зехтин.
7. Земята ви е опустошена, градовете ви са изгорени с огън; чужденци погубват пред вашите очи земята ви и става пустош, както е след разоряване от чужденци.
8. Изоставена е дъщерята на Сион като колиба в лозе, като заслон в градина с краставици, като обсаден град.“
9. Ако Господ Вседържител не беше оставил от нас един малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.
10. Чуйте словото на Господа, управители на Содом! Слушай поучението на нашия Бог, народе на Гомора!
11. „За какво са Ми многото Ви жертви – казва Господ – преситен съм с всеизгаряния от овни и с тлъстина от угоени телета. И кръв от телета, агнета и овни не желая.
12. Кой изисква от вас да тъпчете дворовете Ми, когато идвате да се явите пред Мене?
13. Не принасяйте напразни дарове. Кадилната жертва е отвратителна за Мене. Не понасям празнуване на новолуния, съботи и празнични събрания.
14. Мразя вашите новомесечия и празниците ви. Те са товар за Мене, уморен съм да ги понасям.
15. И когато протягате ръцете си към Мене, отвръщам очите Си от вас. Също така, макар много да се молите, не ви слушам, защото ръцете ви са изцапани с кръв.
16. Измийте се! Очистете се! Отстранете злите си дела от очите Ми!
17. Научете се да правите добро! Търсете правото! Отнасяйте се справедливо към потиснатите! Съдете справедливо сираците, застъпвайте се за вдовиците!“
18. „Елате и ще отсъдим – казва Господ – дори греховете ви да бяха като тъмночервено, като сняг ще побелеят; ако бяха като червено, ще станат бели като вълна.