11. Затова нашите стареи и всичките жители на нашата земя ни казаха: „Вземете си храна за път и идете да ги посрещнете. Кажете им: „Ние сме ваши слуги и сключете сега съюз с нас.“
12. Това е нашият хляб. Беше топъл, когато го взехме от къщите си в деня, когато тръгнахме да дойдем при вас, и сега, ето той е станал сух и плесенясал.
13. И това са меховете за вино, които бяха нови, когато ги напълнихме, а ето те се скъсаха. И тези наши дрехи и сандали овехтяха поради твърде дългия път.“
14. Израилтяните взеха храната им, но Господа не попитаха.
15. И Иисус сключи с тях мир и се задължи с договор да пази живота им. И старейшините на народа им се заклеха.
16. Три дена след сключването на този договор те чуха, че тези били техни съседи и живеят близо до тях,
17. защото израилтяните преместиха лагера и дойдоха до градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Ярим.
18. Но Иисус и израилтяните не ги погубиха, защото старейшините на народа бяха им се заклели в Господа, Израилевия Бог. Затова цялата общност заропта против старейшините.
19. Всички старейшини казаха на целия народ: „Заклехме им се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да им сторим нищо.
20. Това можем да им направим: да ги оставим живи, за да не бъде върху нас Божият гняв поради клетвата, с която им се заклехме.“