5. И на Манасия се паднаха десет дяла, освен галаадската земя и васанската земя отвъд Йордан,
6. защото потомците на Манасия получиха наследствен дял между синовете му. А галаадската земя се падна на останалите Манасиеви потомци.
7. Границата на Манасия беше от Асир към Михметат, който е срещу Сихем. Границата върви в южна посока до жителите на Ен-Тапуах.
8. Земята на Тапуах беше на Манасия, но Тапуах при границта на Манасия – на Ефремовите синове.
9. Границата слиза към потока на Кана, южно от потока. Тези градове сред Манасиевите градове са на ефремците. Манасиевата граница е северно от потока и свършва при морето.
10. На юг е на Ефрем, а на север – на Манасия, и морето е границата им. Те срещат Асир на север и Исахар на изток.
11. В земите на Исахар и на Асир на Манасия са: Бет-Шан и подчинените му селища, жителите на Ивлеам и подчинените му селища, жителите на Дор и подчинените му селища, жителите на Ен-Дор и подчинените му селища, жителите на Таанах и подчинените му селища, жителите на Мегидон и подчинените му селища, и третата част от Нафет със селата му.
12. Но Манасиевите синове не можаха да овладеят тези градове. И ханаанците продължаваха да живеят на тази земя.
13. И когато Израилевите синове укрепнаха, те направиха ханаанците свои поданици, караха ханаанците да вършат принудителна работа, но не можаха да ги изгонят.
14. Йосифовите синове казаха на Иисус: „Защо ни даде с жребий само един наследствен дял и една част, когато сме многолюдни, понеже Господ така ни благослови?“
15. Иисус им отговори: „Понеже сте многолюдни, идете в горите. Разчистете място там за себе си в земята на ферезейците и рефаимците, щом като Ефремовата планина ви е твърде тясна.“