17. Затова аз казвам, че законът, който дойде след четиристотин и тридесет години, не отменя утвърдения преди това от Бога завет за Христос, та обещанието да изгуби сила.
18. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание.
19. Но защо тогава е даден законът? Той бе прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомъкът, за Когото се отнася обещанието, и бе предаден чрез ангели с ръка на посредник.
20. Посредникът обаче не може да е посредник само на един, а Бог е един.
21. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да дарява живот, то наистина оправдаването щеше да бъде от закона.
22. Писанието обаче отреди всички да са подвластни на греха, та обещанието да се даде на вярващите заради вярата им в Иисус Христос.
23. Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
24. Така че законът беше за нас водач към Христос, за да се оправдаем чрез вяра.
25. А след като дойде вярата, не ни трябва вече водач.
26. Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос –
27. всички, които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте.
28. Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос.
29. А щом вие сте Христови, тогава сте потомци на Авраам и по обещание – наследници.