13. Христос ни изкупи от проклятието на закона, като прие заради нас проклятието, защото е писано: „Проклет е всеки, обесен на дърво“ –
14. за да се разпростре благословението на Авраам чрез Иисус Христос върху езичниците и чрез вярата да получим обещания Дух.
15. Братя, говоря по човешки: никой не разваля, нито допълва едно потвърдено човешко завещание.
16. А обещанията бяха дадени на Авраам и на неговия потомък. Не е казано: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на потомъка ти“, Който е Христос.
17. Затова аз казвам, че законът, който дойде след четиристотин и тридесет години, не отменя утвърдения преди това от Бога завет за Христос, та обещанието да изгуби сила.
18. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание.
19. Но защо тогава е даден законът? Той бе прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомъкът, за Когото се отнася обещанието, и бе предаден чрез ангели с ръка на посредник.
20. Посредникът обаче не може да е посредник само на един, а Бог е един.
21. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да дарява живот, то наистина оправдаването щеше да бъде от закона.
22. Писанието обаче отреди всички да са подвластни на греха, та обещанието да се даде на вярващите заради вярата им в Иисус Христос.