12. Сега ти го изпращам обратно, а ти го приеми, все едно че приемаш мене.
13. Аз исках да го задържа при себе си, за да ми служи, докато съм в окови заради благовестието,
14. но без твое съгласие не исках да извърша нищо, за да бъде твоята добрина доброволна, а не по принуда.
15. Защото може би той затова се отлъчи за кратко от тебе, за да го приемеш завинаги,
16. вече не като роб, а като нещо повече: като обичан брат – особено за мене, а много повече за тебе – и като вярващ в Господа.
17. И тъй, ако споделяш с мене вярата, приеми го, все едно че съм аз.
18. Ако пък те е ощетил с нещо или ти е длъжен, мини това за моя сметка.