4. При това върху три реда големи камъни да се постави един ред ново дърво. Разноските да се покрият от царския дом.
5. Също така златните и сребърните съдове, които Навуходоносор беше взел от храма в Йерусалим и отнесъл във Вавилон, да бъдат върнати отново в йерусалимския храм, за да бъдат положени отново на мястото си в Божия дом.
6. Затова вие, Татнай, областен управител на запад от реката, и Шетар-Бознай със съмишлениците си афарсахейци на другия бряг на река Ефрат стойте далече оттам
7. и не спирайте работата при Божия дом; нека областният управител и старейшините на юдеите да построят този Божий дом на мястото му.
8. Освен това ви заповядвам с какво трябва да помагате на старейшините от Юдея при строежа на Божия храм: разноските да се покриват от царския данък оттатък река Ефрат, а на хората да се плаща редовно, за да не се спира работата им.
9. Това, което е необходимо за всеизгаряне на небесния Бог – телета, овни, агнета, също и пшеница, сол, вино, елей, – да се доставя всеки ден, без забавяне според изискването на йерусалимските свещеници,
10. за да принасят благоуханни жертви на небесния Бог и да се молят за живота на царя и синовете му.
11. Заповядвам още: който престъпи тази наредба, да извадят греда от къщата му, да я изправят и да го приковат на нея, а къщата му да бъде превърната в развалини заради постъпката му.
12. И Бог, Който пожела там да се слави името Му, нека погуби всеки цар и народ, вдигнал ръка срещу тази наредба, за да разруши този Божий храм в Йерусалим. Аз, Дарий, издадох наредбата и тя да се изпълнява дословно“!“
13. Тогава Татнай, областният управител оттатък река Ефрат, Шетар-Бознай и техните съмишленици постъпиха незабавно така, както беше заповядал цар Дарий.