10. И когато зидарите положиха основите на Господния храм, свещениците застанаха в своите одежди и с тръби, а левитите, Асафовите потомци – с кимвали, за да славят Господа според наредбите на Давид, царя на Израил.
11. Те запяха поред във възхвала и за слава на Господа, защото е благ и милостта Му към Израил е за вечни времена. И навред сред народа се носеха възгласи в прослава на Господа, понеже основите на Господния храм бяха положени.
12. Много свещеници, левити, предводители и старейшини, които бяха виждали предишния храм, плачеха на глас, като гледаха основите на новия храм, но и мнозина ликуваха от радост.
13. И никой сред народа не можеше да различи радостното ликуване от стоновете и плача, защото гласовете отвред бяха силни и се носеха надалече.