1. Докато Ездра се молеше коленичил пред Божия храм и се изповядваше, при него се събра голямо множество израилтяни: мъже, жени и деца, които също плачеха горчиво.
2. Тогава Шехания, син на Йехиил, от Еламовите потомци, се обърна към Ездра с думите: „Извършихме грях пред нашия Бог, като си взехме чужденки за жени от другите езически племена в страната. Но все пак има още надежда за израилтяните.
3. Ние трябва да сключим завет с нашия Бог и да напуснем всички тези жени и децата им, както ни съветва Господ, както и тези, които благоговеят пред заповедите на нашия Бог; така ние ще постъпим според закона!
4. Затова стани, това е твое дело и ние сме с тебе – бъди храбър и действай!“
5. Тогава Ездра стана и нареди на началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил да положат клетва, че ще постъпят така. Те веднага се заклеха.
6. След това Ездра стана и тръгна от Божия храм към жилището на Йоханан, Елияшивовия син. И когато стигна там, не яде хляб и не пи вода, защото скърбеше за престъпленията на преселниците.
7. Тогава разгласиха сред всички завърнали се от плен, че трябва да се съберат в Йерусалим.
8. По решение на предводителите и старейшините на всеки, който не се яви до три дена, имуществото му ще бъде иззето, а самият той ще бъде отлъчен от обществото на преселниците.
9. И така, за три дена в Йерусалим се събраха всички мъже от племената на Юда и Вениамин. Това се случи в двадесетия ден от деветия месец. И целият народ седеше в двора пред Божия дом и трепереше както от това събитие, така и от проливния дъжд.
10. Тогава свещеникът Ездра стана и се обърна към тях с думите: „Вие извършихте престъпление, като си взехте чужденки за жени. Така направихте вината на Израил още по-голяма.
11. Затова, покайте се пред Господа, Бога на вашите прадеди, и изпълнете волята Му – отлъчете се от племената на тази страна и от жените си чужденки!“
12. Тогава цялото събрание отвърна на висок глас: „Както ти нареди, така ще постъпим.
13. Но тук народът е многоброен, времето е дъждовно, не можем да стоим на открито; а и работата не е за ден или за два, защото мнозина от нас са сторили такъв грях.
14. Затова нека нашите началници бъдат представители на цялото общество; всички в нашите градове, които са взели чужденки за жени, да идват тук в определеното време заедно със старейшините и съдиите на всеки град. Едва когато извършим това, ще ни отмине яростният гняв на нашия Бог.“