4. В борбата си против греха още не сте се съпротивлявали до кръв
5. и сте забравили увещанието, което е отправено към вас като към синове: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, когато Той те изобличава.
6. Защото Господ поправя този, когото обича, и наказва всеки син, когото приема.“
7. Ако понасяте наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото има ли такъв син, когото баща му не наказва?
8. Ако пък останете без наказание, което всички са понесли, тогава сте незаконни деца, а не синове.
9. Освен това нашите бащи по плът са ни наказвали и ние сме ги почитали. Тогава не следва ли много повече да се покоряваме на Отеца на духовните сили, за да постигнем истински живот?