6. Как бих могла да гледам нещастието на своя народ и гибелта на своите сънародници?“
7. Тогава царят каза на Естир и на юдеина Мардохей: „Ето аз подарих къщата на Аман на Естир, а него обесих, защото бе вдигнал ръка срещу юдеите.
8. Напишете и вие от мое име писмо относно юдеите, както сметнете за добре, и го подпечатайте с моя печат. Никой не може да отмени писмо, написано от царя и подпечатано с царския печат.“
9. И на двадесет и третия ден от третия месец – сиван, бяха повикани царските писари, за да запишат онова, което Мардохей им диктуваше. Писмото беше до юдеите и до сатрапите на царя, до владетелите и управниците на сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия, за всяка област на нейната писменост и за всеки народ на неговия език, както и за юдеите на тяхната писменост и техния говор.
10. Заповедта беше написана от името на Артаксеркс, подпечатана с царския пръстен и разпратена по бързоходци, яздещи добри коне.
11. Заповедта даваше право на юдеите, където и да се намират, да се обединяват и да пазят живота си, да избиват, погубват и изтребват онези, които враждуват с тях, техните семейства и да разграбват имота им
12. в цялото царството на Артаксеркс в един точно определен ден – тринадесетия ден от дванадесетия месец – адар.
13. Препис от заповедта да бъде обнародван като закон пред всички в царството, за да знаят всички юдеи, че в този ден трябва да бъдат готови да отмъстят на враговете си.
14. Пратениците, които яздеха царските коне, бързо се отправиха, за да изпълнят царската наредба. Заповедта беше разгласена и в Суза.
15. Мардохей излезе от двореца, облечен в синьо-бяла царска дреха, със златна корона и пурпурна мантия от фин лен. Жителите на Суза празнуваха и възклицаваха,
16. а юдеите бяха весели, доволни и усмихнати.
17. Във всеки град и област, където биваше разгласявана заповедта на царя, сред юдеите наставаха радост и веселие, пиршество и празненство. И мнозина от местното население ставаха юдеи, понеже се страхуваха от тях.