1. Ето към всичко това насочих размислите си, за да проумея, че делата на праведници и на мъдреци са в ръцете на Бога. Човек не знае кое стои пред него: любов или омраза – всичко е възможно.
2. Всичко може да се случи еднакво на всички: една е участта на праведника и на нечестивия, на добрия, на чистия и на нечистия, на този, който принася жертви, и на този, който не принася, на добродетелния и на грешния; на този, който полага клетва, и на този, който се бои от клетва.
3. Това е лошото във всичко, което се случва под слънцето: една участ е отредена за всички и сърцето на човека е пълно със злина, безумие обладава техните сърца, докато са живи, а после отиват при мъртвите.
4. Който е между живите, има надежда: защото по-добре е живо куче, отколкото мъртъв лъв.
5. Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. Няма повече за тях награда, защото паметта за тях е изчезнала.
6. А тяхната любов, омраза и завист – всичко е умряло и нямат вече дял за вечни времена в нищо, което става под слънцето.