2. По-добре е да отиваш в дом на ридание за покойник, отколкото в дом, където се пирува, защото такъв е краят на всеки човек – който още живее, ще приеме това в сърцето си.
3. Скръб е по-добре от смях, защото, когато лицето е печално, сърцето става по-добро.
4. Сърцето на мъдрите е в дома на плача, а сърцето на неразумните – в дома на веселието.
5. По-добре е човек да слуша изобличения от мъдрец, отколкото – песни на глупец,
6. защото смехът на глупавия е като пращенето на тръни под котел. И това е суета.
7. Насилието отнема ума на мъдрия, подарък също развращава.
8. Краят на нещо извършено е по-добър, отколкото началото му; търпелив човек е по-добър, отколкото горделив.
9. Не бързай с духа си към гняв, защото гневът се таи в гърдите на глупците.
10. Да не речеш: „Как стана така, че предишните ми дни бяха по-добри от сегашните?“ Неразумно питаш за това.
11. Мъдростта е благо, както и наследството, придобивка за онези, които виждат слънцето.
12. Защото сянката на мъдростта е сянката на среброто; но предимството на знанието е това, че мъдростта оживява онзи, който я притежава.
13. Вгледай се в Божиите дела: кой може да изправи онова, което Той е създал криво?
14. В щастливи дни бъди блажен, в злочестни дни се отдай на размисъл: и двете са дело на Бога, за да не може човек да отгатне какво ще дойде след него.
15. През дните на своята суета се нагледах на всичко: случва се праведник да загине при цялата си праведност, случва се нечестив да дългоденства в злодеянието си.
16. Не прекалявай с праведността, не се изтъквай с много мъдруване: защо да се погубваш?
17. Не се предавай на грях и не бъде неразумен: защо да умреш преждевременно?