13. Вгледай се в Божиите дела: кой може да изправи онова, което Той е създал криво?
14. В щастливи дни бъди блажен, в злочестни дни се отдай на размисъл: и двете са дело на Бога, за да не може човек да отгатне какво ще дойде след него.
15. През дните на своята суета се нагледах на всичко: случва се праведник да загине при цялата си праведност, случва се нечестив да дългоденства в злодеянието си.
16. Не прекалявай с праведността, не се изтъквай с много мъдруване: защо да се погубваш?
17. Не се предавай на грях и не бъде неразумен: защо да умреш преждевременно?
18. Добре е да се придържаш о едното, а и от другото да не оттегляш ръка. Защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19. Мъдростта дава на мъдрия повече сила, отколкото силата на десет властника в един град.
20. Няма човек на земята толкова праведен, че да върши само добро и никак да не греши.
21. Не обръщай внимание на всяка мълва, да не чуеш роба си, че злослови срещу тебе.
22. Защото колко пъти е било – сърцето ти знае това, – когато ти сам си злословил срещу други хора.
23. Всичко това изпитах с разум. Казах си: „Искам да добия мъдрост“, но тя се отдалечи от мене.
24. Далеч остава това, което вече е било, и дълбоко, дълбоко е потънало – кой ще го достигне?
25. Аз насочих размислите си, за да узная, изследвам и търся мъдрост и разум – за да разбера, че нечестието е глупост, а глупостта – безумие.
26. И ето, аз открих, че по-горчива от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ е примка, ръцете ѝ – окови. Благоугодният пред Бога ще се избави от такава, а грешникът ще бъде уловен от нея.
27. Ето това открих, каза Еклисиаст, като изследвах нещата едно след друго, за да постигна сигурна преценка:
28. каквото търсеше душата ми, аз не го намерих – един мъж открих сред хиляда, но ни една жена сред всички не намерих.
29. Ето само това открих, че Бог е сътворил човека справедлив, но хората са се впуснали в различни мъдрувания.