14. Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах – една съдба постига всички тях.
15. И аз размислих в сърцето си: щом и мен съдбата на глупеца ще постигне, защо съм станал толкова премъдър? Затуй си казах пак в сърцето – и това е суета.
16. Защото, както за глупеца, така и за мъдреца споменът не трае вечно, и двамата ще ги забравят напълно бъдещите дни. Уви, мъдрецът не умира ли тъй, както и глупецът?
17. Затуй намразих аз живота, опротивя ми всяко дело, извършено под слънцето. Защото всичко е суета и гонене на вятър.
18. Възненавидях и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото го оставям на човека, идващ след мене.
19. Кой знае: дали ще бъде мъдър той, или пък глупав? Той ще владее всичко мое, което с труд и мъдрост аз придобих под слънцето. И това е суета.
20. Дойдох дотам да се отчаям в сърцето си за целия си труд, с който се трудих под слънцето:
21. един се труди с мъдрост, знание, сполука, но го оставя в дял на друг, който не се е трудил за него. Това също е суета и голямо зло.
22. А и какво остава за човека от целия му труд и стремежи на сърцето, с които се изнурява под слънцето?
23. Наистина – всичките му дни са страдания, целият му труд – тревога; дори и през нощта сърцето му е без покой. Това е също суета.
24. Няма по-добро за човека освен това да яде и да пие, да позволи на душата си наслада от мъчителния труд. Но и това е, както аз видях, пак от Божията ръка.
25. Та „Кой може да яде и се наслаждава, ако не аз?“
26. Бог дарява с мъдрост, знание и радост благоугодния пред Него, а на грешния отрежда грижи: да притуря и да трупа, за да го отреди на този, който е благоугоден пред Бога. Това е също суета и гонене на вятър.