12. Обърнах се, за да разгледам мъдростта наред с безумието и глупостта. Кой ли може да извърши нещо след царя освен извършеното вече?
13. Тогава аз разбрах, че мъдростта стои над глупостта, тъй както светлината превъзхожда тъмнината.
14. Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах – една съдба постига всички тях.
15. И аз размислих в сърцето си: щом и мен съдбата на глупеца ще постигне, защо съм станал толкова премъдър? Затуй си казах пак в сърцето – и това е суета.
16. Защото, както за глупеца, така и за мъдреца споменът не трае вечно, и двамата ще ги забравят напълно бъдещите дни. Уви, мъдрецът не умира ли тъй, както и глупецът?