1. Размислих тъй в сърцето си: ще те изпитам с веселие – наслади се с блага. Но ето и това е суета.
2. Отсъдих за смеха: „глупост“, а за веселието – „Какво ти носи?“
3. Реших в сърцето си да усладя плътта си с вино и макар сърцето ми да ходеше след мъдростта, реших да се предам и на глупостта, докато вникна кое е добро за хората, какво би трябвало да вършат те под небето през преброените дни на живота си.
4. Наченах велики начинания: съградих си палати, насадих си лозя,
5. оградих се с райски градини и ги залесих с всякакви овощни дървета.
6. Съградих водоеми да напояват райските градини, в които растат дървета.
7. Сдобих се със слуги и слугини и прибавих слугите, родени в моя дом; аз имах едър и дребен добитък повече от всички, живели преди мен в Йерусалим.
8. Натрупах сребро и злато, а също скъпоценности от разни земни царе и земи, отбрах си певци и певици, както и разкоши, услаждащи човека – многобройни жени.
9. И се възвеличих, и забогатях повече от всички, които властваха преди мен в Йерусалим. Но въпреки това аз запазих мъдростта си.
10. Нищо, каквото пожелаеха очите ми, не им отказвах, не удържах сърцето си от никакво веселие. Затуй сърцето ми ликуваше при всички мои трудове. Нали това ми бе наградата за всички мои трудове?
11. Но ето обърнах се, огледах всичко, извършено от моите ръце, и моя труд, с който бях се трудил, за да го постигна. И ето – всичко е суета и гонене на вятър и няма полза от нищо под слънцето.
12. Обърнах се, за да разгледам мъдростта наред с безумието и глупостта. Кой ли може да извърши нещо след царя освен извършеното вече?
13. Тогава аз разбрах, че мъдростта стои над глупостта, тъй както светлината превъзхожда тъмнината.
14. Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах – една съдба постига всички тях.