1. Хляба си хвърли върху вода – след много дни ти пак ще го намериш.
2. От дела си дай на седем души, даже и на осем, защото не знаеш какво нещастие ще настъпи на земята.
3. Напълнят ли се облаците, изливат дъжд на земята; и ако дърво падне към юг или към север, на мястото, където падне, си остава.
4. Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа към облаците, няма да жъне.
5. Тъй както ти не знаеш откъде идва диханието и как се образуват кости в утробата на бременна, така не знаеш също делата на Бога, Който твори всичко това.
6. Сей семето си сутрин и до вечерта да не почива ръката ти, защото ти не знаеш дали едното или другото зърно ще преуспее, или и двете ще бъдат еднакво добри.
7. Светлината е приятна, наистинаи хубаво е за очите да гледат слънцето.
8. Да, макар човек да преживее много години, нека се весели през всички тях, но нека и за това да се замисли, че дните на тъмата са много. Всичко, което идва, е суета.