1. Веднъж Петър и Йоан отиваха заедно в храма в деветия молитвен час.
2. Имаше един човек, куц от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовата врата, наричана Красива, да проси милостиня от влизащите в храма.
3. Като видя Петър и Йоан да влизат в храма, той протегна ръка за милостиня.
4. Петър и Йоан се вгледаха в него и Петър рече: „Погледни ни!“
5. И той ги загледа втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.
6. Но Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисус Христос, Назорея, стани и ходи!“
7. И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага заякнаха стъпалата и глезените му.
8. Той скочи, изправи се и проходи. След това влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и славеше Бога.
9. Цял народ го видя да ходи и да слави Бога.
10. Познаха го, че беше онзи, който седеше при Красивата врата на храма за милостиня. И това, което се бе случило с него, ги изуми и потресе.
11. И понеже куцият, който бе изцелен, не се отделяше от Петър и Йоан, целият народ се стече изумен при тях в притвора, наричан Соломонов.
12. Като видя това, Петър се обърна към народа: „Израилтяни, защо се чудите на това? И защо ни гледате, сякаш благодарение на нашата сила или благочестие този проходи?