29. И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне.
30. Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба,
31. Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“
32. Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.
33. Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали.
34. Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“
35. Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде.
36. Тогава всички се успокоиха и също ядоха.
37. А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.
38. И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.
39. Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба.
40. Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието.
41. Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част.
42. Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга.
43. Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега,
44. а пък останалите – кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.